Мединила (Medinilla)

Наричат това тропическо растение "Розово грозде" и това не е случайно. От Март до Юни храстът дава елегантно извити стебла, от чийто връх се провесват розови цветове с форма на гроздове. С мединалата може да се гордее всеки цветар, но тя изисква топла зимна градина или парник. Лъскавите тъмнозелени листа, растящи на двойки достигат до 30см дължина и 15см ширина. Стъблото е дървесно и силно разклонено. В родните тропически гори на Филипините, мединалата е била открита през 1888г, тя израства до 3м, но в стайни условия достига само 1м. Любителят градина трудно може да получи фрапантните цветове. Температурата на помещението трябва да се контролира внимателно, а въздухът да се поддържа постоянно влажен. На две години растението трябва да се пресажда. Размножаването е много трудно, но може да се опита на пролет с връхни резници.

Изисквания:
Температурата през лятото да е около 20 градуса, а през зимата да не пада под 15-16 градуса. Светлината да е ярка, но да се пази от лъчите на слънцето. Добре е листата да се пръскат редовно и да се поддържа висока влажност, като се постави саксията върху подложка от камъчета. През лятото и пролетта да се полива умерено, а през зимата още по-рядко.

Филодендрон (philodendron)

Филодендроните от около век красят нашите домове. Те се радват на голям интерес у нас благодарение на интересните си форми. Родината им е Централна и Южна Америка, където има повече сянка от колкото слънце и по дълги влажни периоди и също толкова дълги засушавания. Гигантските видове, които ги оприличават на дървета, имат дупки по листата, за да се справят със силните тропически бури. Това ще рече, че могат да живеят дори и по тежки екстремни метеорологични условия, дори може и да забравяме да ги поливаме от време на време. Дори може да растат добре само натопени в съд с вода.
Специалистите делят Филодендроните на два основни вида, Пълзящи и не пълзящи. Първите са с дълги стебла, които в джунглата се закрепят с помощта на въздушните си корени за стеблата на дърветата, а в домашни условия, към специални дебели подпори, които е добре да бъдат увити в задържащ влагата мъх. Те могат да се пуснат да висят от някоя кошница или да се оставят да пълзят по стената.
При не пълзящите, всички листа излизат от една корона близо до почват. Тези Филодендрони с възрастта си стават широки а не високи, за това трябва да се прецени дали има достатъчно място за тях. И при двата вида листата може да са цели, нарязани или на дупки.
Изборът на филодендрони е доста богат, в зависимост от това какви желания имате и какви възможности.

Изисквания:
Минималните зимни температури да не падат под 12 градуса, а през лятото е добре да е на въздух и температурата да не превишава много 24 градуса. Повечето видове обичат силна светлина, но няма да е лошо ако е и на полусянка. За добрия и интензивен растеж се изисква растението да е на по висока влажност. През лятото е добре температурата да се поддържа постоянно влажна, а през зимата поливането да се намали. Много е важно листата да се пръскат редовно, това повишава влажността, а и подобрява естетическия вид. Ако листата започнат да жълтеят и окапват това означава, че растението се преполива.

Стапелия (Stapelia)

  Стапелията има дебело месесто стъбло, листата му също са сочни и плътни. Заради формата на цветовете си във всекидневния език то се нарича орденова звезда.

  Цветовете му са ярки и напръскани с петънца - някои са светлокафяви на "леопардови" петна, а други - жълти на виненочервени петна. Интересното при стапелията е, че при отваряне на цветовете се разнася мирис на застояло.

  Полива се пестеливо и по възможност с престояла вода. През зимата поливането се свежда до минимум. От април до юли през три седмици го торете с течен тор с преобладаващо съдържание на фосфор - това засилва цъфтежа. Към пръстта веднъж или два пъти в годината прибавете парченца дървени въглища за по-плътни и сочни листа и цветчета.

  Стапелията обича много светло и слънчево място. Идеалното място за него е южен или западен прозорец. Поради африканския си произход стапелията обича топлия и сух въздух. През зимата обаче цветето трябва да бъде на хладно място.
Размножава се чрез семена или чрез странични издънки. За целта използвайте почвена смеска от 2 части - 1 част градинска пръст и 1 част речен пясък.
Презимуването на хладно и светло място спомага за по-обилен цъфтеж.

 


Източник: http://www.zadoma.com/ 



  Това е едно изключително Непопулярно растение у нас, дължи се вероятно на лошата миризма, която се разнася като цъфне, но за сметка на това едва ли има цвете с по привлекателни цветове.

  Има сродни видове на това цвете, произхождащи от джунглите. То е с доста по-големи цветове достигащи около метър в диаметъра си. Цветовете тежат около 8 килограма единия и е известно като най-голямото растение в света - Рафлезия
Интересното при нея е че използва невероятно красивите си цветове и миризмата ма мърша, за да привлича различни насекоми, които попадат в капан, а именно с тях се храни това впечатляващо цвете.

Спатифилум (Spatiphillum)

Спатифилумът е сред най-гледаните растения и това е напълно обяснимо. Освен красивите зелени лъскави листа то дава и красиви бели или жълти цветове, които са много дребни, плътно наредени в цилиндрично съцветие, обхванато в бял прилистник. Прилистник на латински е "Спата" от където е дошло и името на растението, а иначе цвят наричаме цялото съцветие с прилистника. Хубавото е, че цвета се запазва свеж много дълго време, след като прицъфти, отрежете ниско цветоносното стебло. През пролетта пресадете растението, а новите издънки използвайте за размножаване. Има различни видове от това растение които варират от 30 до 60 см височина, като S.Cannaefolium от Гвиана и Венесуела, които е 60см и може да образува стебло като Дифенбахията.

През лятото е много важно да НЕ се изкарва на пряка слънчева светлина, холандските специалисти са установили, че при по-малко светлина изкарва повече цветове. През зимата е добре да се остави на северен или североизточен прозорец, но с повече светлина. Температурата да е около 16 градуса, но в никакъв случай да не пада под 10. Освен топлина, това растение обича висока влажност. Листата трябва често да се пръскат а почвата никога да не изсъхва, но да не се приполива защото листата и корените ще загният. Докато цъфти, през две седмици е добре да се подхранва с подходяща тор.

Соланум (Solanum)

Храстовидно растение, пренесено от Мадейра, което е много популярно в Европа под названията "Коледна череша" и "Йерусалимска череша". Височината на храстчето достига 50-60 см. Има изострени овални листа, но се цени главно заради изобилието от яркооранжеви или червени плодчета, които могат да достигнат 3см в диаметър при по-развитите растения. те красят храстчето няколко месеца. Тези плодове не стажат за ядене. Отглеждат се предимно два вида Соланум: С.Каспикум, чийто плодове са зелени, преминават в жълто, оранжево и червено. Вторият вид е С.Псевдокаспикум, който се отличава с по-гладките си стебла, по-големи плодове и  по-голямата височина на храста - до 80 см. В края на зимата когато падне и последния плод, растението трябва да се изреже ниско. До пролетта почвата трябва да се поддържа почти суха, след което трябва да се смени и през летните месеци да се изнесе на открито. Когато растението цъфти е добре листата да се пръскат редовно с вода. През есента да се прибере на закрито. Размножава се чрез семена или връхни резници натопени във вода.
Обича да е на хладно, но температурата да не пада под 13 градуса (най добре е да се поддържа около18 градуса). Да се държи на светло включително и пряка слънчева светлина. Зимно време обича да е на южно изложение. През лятото да с полива 2-3 пъти седмично, докато цъфти почвата да се поддържа постоянно влажна, да се подхранва на всеки две седмици.