Flowers206

Непентес (Nepenthes)

2009-05-29T07:36:00.000-07:00

Родината на непентеса са джунглите на югоизточна Азия и северна Австралия. Той представлява увивно растение и може да достигне 15м.. височина. Някои от листата му, при растежа си, придобиват форма на бутилки, които се пълня със специална ароматна течност. Червеникавият цвят на непентеса, както и течността, допринасят за по-лесното привличане на различни твари с малък размер - насекоми, малки птички, с които растението се храни. Попаднали животинките в капана на бутилката, се разяждат от специалният сок и растението се храни.

Непентес е влаголюбиво растение. не бива да се оставя да изсъхне. Ако се оставя на по-сух режим по трудно ще образува своите фунийки-капани. Трябва почвата да се поддържа постоянно влажна и паничката вина ги да е пълна с вода. Да се избягва изкуственото подхранване с насекоми, достатъчно е само да се подхранва с течна тор (в почвата). Добре е растението да се пръска с вода ежедневно, особено през лятото. За да цъфти по-интензивно, освен висока влажност, му е необходима и много светлина, която го стимулира допълнително. Растението трудно вирее на вън, ако му се осигурят парникови условия или близки до тях, ще забележите ефекта.

Размножаването е само, чрез резници. Непентес е само мъжки или женски и не може да се опрашва самостоятелно. Резниците да се пресаждат в специална смес от торфен мъх и пясък може и орехови черупки, които предварително са добре намокрени. Най успешно е пресаждането и размножаването през пролетта.

Важно е през зимата температурата да не пада под 15-16 градуса. През лятото и пролетта да се поддържа висока влажност, а през зимата може да се намали като не се оставя почвата да засъхне напълно.

...разнообразие:

Мединила (Medinilla)

2009-05-10T03:25:00.000-07:00

Наричат това тропическо растение "Розово грозде" и това не е случайно. От Март до Юни храстът дава елегантно извити стебла, от чийто връх се провесват розови цветове с форма на гроздове. С мединалата може да се гордее всеки цветар, но тя изисква топла зимна градина или парник. Лъскавите тъмнозелени листа, растящи на двойки достигат до 30см дължина и 15см ширина. Стъблото е дървесно и силно разклонено. В родните тропически гори на Филипините, мединалата е била открита през 1888г, тя израства до 3м, но в стайни условия достига само 1м. Любителят градина трудно може да получи фрапантните цветове. Температурата на помещението трябва да се контролира внимателно, а въздухът да се поддържа постоянно влажен. На две години растението трябва да се пресажда. Размножаването е много трудно, но може да се опита на пролет с връхни резници.

Изисквания:
Температурата през лятото да е около 20 градуса, а през зимата да не пада под 15-16 градуса. Светлината да е ярка, но да се пази от лъчите на слънцето. Добре е листата да се пръскат редовно и да се поддържа висока влажност, като се постави саксията върху подложка от камъчета. През лятото и пролетта да се полива умерено, а през зимата още по-рядко.

Филодендрон (philodendron)

2009-04-05T08:20:00.000-07:00

Филодендроните от около век красят нашите домове. Те се радват на голям интерес у нас благодарение на интересните си форми. Родината им е Централна и Южна Америка, където има повече сянка от колкото слънце и по дълги влажни периоди и също толкова дълги засушавания. Гигантските видове, които ги оприличават на дървета, имат дупки по листата, за да се справят със силните тропически бури. Това ще рече, че могат да живеят дори и по тежки екстремни метеорологични условия, дори може и да забравяме да ги поливаме от време на време. Дори може да растат добре само натопени в съд с вода.
Специалистите делят Филодендроните на два основни вида, Пълзящи и не пълзящи. Първите са с дълги стебла, които в джунглата се закрепят с помощта на въздушните си корени за стеблата на дърветата, а в домашни условия, към специални дебели подпори, които е добре да бъдат увити в задържащ влагата мъх. Те могат да се пуснат да висят от някоя кошница или да се оставят да пълзят по стената.
При не пълзящите, всички листа излизат от една корона близо до почват. Тези Филодендрони с възрастта си стават широки а не високи, за това трябва да се прецени дали има достатъчно място за тях. И при двата вида листата може да са цели, нарязани или на дупки.
Изборът на филодендрони е доста богат, в зависимост от това какви желания имате и какви възможности.

Изисквания:
Минималните зимни температури да не падат под 12 градуса, а през лятото е добре да е на въздух и температурата да не превишава много 24 градуса. Повечето видове обичат силна светлина, но няма да е лошо ако е и на полусянка. За добрия и интензивен растеж се изисква растението да е на по висока влажност. През лятото е добре температурата да се поддържа постоянно влажна, а през зимата поливането да се намали. Много е важно листата да се пръскат редовно, това повишава влажността, а и подобрява естетическия вид. Ако листата започнат да жълтеят и окапват това означава, че растението се преполива.

Стапелия (Stapelia)

2009-03-31T08:54:00.000-07:00

Стапелията има дебело месесто стъбло, листата му също са сочни и плътни. Заради формата на цветовете си във всекидневния език то се нарича орденова звезда.

Цветовете му са ярки и напръскани с петънца - някои са светлокафяви на "леопардови" петна, а други - жълти на виненочервени петна. Интересното при стапелията е, че при отваряне на цветовете се разнася мирис на застояло.

Полива се пестеливо и по възможност с престояла вода. През зимата поливането се свежда до минимум. От април до юли през три седмици го торете с течен тор с преобладаващо съдържание на фосфор - това засилва цъфтежа. Към пръстта веднъж или два пъти в годината прибавете парченца дървени въглища за по-плътни и сочни листа и цветчета.

Стапелията обича много светло и слънчево място. Идеалното място за него е южен или западен прозорец. Поради африканския си произход стапелията обича топлия и сух въздух. През зимата обаче цветето трябва да бъде на хладно място.
Размножава се чрез семена или чрез странични издънки. За целта използвайте почвена смеска от 2 части - 1 част градинска пръст и 1 част речен пясък.
Презимуването на хладно и светло място спомага за по-обилен цъфтеж.

Източник: http://www.zadoma.com/

Това е едно изключително Непопулярно растение у нас, дължи се вероятно на лошата миризма, която се разнася като цъфне, но за сметка на това едва ли има цвете с по привлекателни цветове.

Има сродни видове на това цвете, произхождащи от джунглите. То е с доста по-големи цветове достигащи около метър в диаметъра си. Цветовете тежат около 8 килограма единия и е известно като най-голямото растение в света - Рафлезия
Интересното при нея е че използва невероятно красивите си цветове и миризмата ма мърша, за да привлича различни насекоми, които попадат в капан, а именно с тях се храни това впечатляващо цвете.

Драцена (Dracaena)

2009-03-23T02:28:00.000-07:00

Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му може да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украса листа - тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.
През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.
D.fragrans изисква най-малко грижи.
Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината.
За размножаване се използват се стъблени резници.
Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма.
През лятото може да извадите растението на открит балкон или тераса, а през зимата го отглеждайте в помещение с температура около 12 градуса.
Но запомнете, че някои видове не търпят по-малко от 15 градуса.

Източници: zadoma.rozali.com, zadoma.com

Диксония (Dicksonia)

2009-03-19T02:03:00.000-07:00

Мястото на тази крайно необичайна и екзотична новозеландска папрат е повече в парник или зимна градина, от колкото в средностатистическата всекидневна. В зряла възраст тя дава ствол, достигащ 6 м. височина, коронясан на върха с мътно-зелени широки лъскави петури. Това е едно изключително красиво растение, което с времето се превръща в дърво, единствения хибрид от този вид е Диксония Антарктика, подходящ за отглеждане в домашни условия.

Изисква добро осветление или полусянка, не бива да се оставя на пряка слънчева светлина и сух въздух. През зимата температурата да не пада под 13 градуса. През топлите месеци да се полива редовно, желателно е водата да е със стайна температура. Да се подхранва всяка седмица.

Галерия с Бонсаи

2009-03-13T09:35:00.000-07:00

Столетник (Agave)

2009-03-13T04:59:00.000-07:00

Столетник: нарича се така защото цъфти веднъж на сто години, а в стайни условия дори по-рядко. Растението е пренесено от Мексико, където е широко използвано в народната медицина. Образува големи розетки от удължени месести листа със сиво-зеленикав восъчен налеп и с бодли по ръбовете. Често го бъркат с Алое (по малките екземпляри). Освен зелените вариетети има и по0декоративни с бял или жълт надлъжен кант.Листата достигат до 1-1.5 м дължина и 20 см широчина. Цветоносното стебло е много високо, а след прецъфтяването растението умира. Агаве Филифера има обърнати на горе листа, достигащи 30 см. Той е доста по компактен от А.Американа.
Агаве Викторие-регине е най-атрактивен - листата му са триъгълни, тъмно зелени с тънък бял кант по края. За съжаление рядко можем да го видим в домовете си. Агавето се размножава, чрез издънки, поникнали в основата на розетката.

Трябва да не се полива много. Нужна му е пряка силна светлина и температурата през зимата да не пада под 5 градуса. Това е едно изключително НЕ претенциозно растение, и много лесно се гледа, за да се поддържа добрият му естетически вид е добре листата да се забърсват с влажна кърпа

Дудлея (Dudleya)

2009-03-12T03:35:00.000-07:00

Дудлеята е едно от растенията, които са посипани сякаш с брашно. Природата си служи с този похват, за да ги предпази от пресушаващото въздействие на слънцето. Всяко докосване или поливане може да остави следи върху финото бяло покритие. За да не се мокрят листата, трябва много внимателно да се полива. Дудлеята е родом от Мексико, където покрива, като бяла пелерина, цели скалисти хълмове, огрени от жаркото слънце. На височина достига 10 см, а диаметъра на розетката може да стигне 25 см. Размножаването става от млади издънки.

Трябва да се гледа на пряка слънчева светлина. Температурата през зимата не трябва да пада под 10 градуса. Да се полива много рядко, особено през зимата, колкото да не изсъхнат листата.

Финикова палма (Archontophoenix)

2009-03-11T04:14:00.000-07:00

Финиковата палма (на латински Phoenix - "Феникс" поради това, че след смъртта тази палма се възражда с млади издънки от корените) e род растения от семейство Палмови (Arecaceae), включващ 18 вида, чиито плодове са тип костилка, известни като фурми. Възрастния индивид представлява, дърво със средно тънък ствол, носещ на върха розетка от дъговидно извити перести листа. На ствола остават дръжките на отмрялите листа. Период на цъфтене: август - септември. Съцветията излизат от пазвата на листата, като се има предвид, че на едно растение те биват, или мъжки, или женски, сиреч тя е двудомно растение. Плода (фурма) представлява продълговата ягода, с дължина 2-7 см, покриващ твърдо семе с продълговата бразда. Размножаване: чрез семена или издънки. В рода има няколко вида, но като декоративни основно се отглеждат три вида:

* Phoenix dactylifera (Същинска Финикова палма)
* Phoenix canariensis (Канарска финикова палма)
* Phoenix roebelinii

Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени съндъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения.

Родината на Канарската финикова палма са Канарските острови. Прозхода на Phoenix dactylifera (в превод от латински означава: феникс имащ пръсти) е Месопотамия, но от дълбока древност се отглежда като културно растение в Северна Африка, Индия. Напоследък се отглежда в Южна Европа и Америка, като парково растение.Възрастните индивиди имат право, достигащо до 30 метра стъбло. Наричат е още пясъчна красавица. По думите на един арабски поет, краката на тази палма са във вода, а главата ѝ в небесния огън, което говори, че тя е класическо оазисно растение. Тя един от екзотичните представители, отглеждани у нас като стайно растение. Напоследък на някои места в България се отглеждат на открито, като изискват зимните месеци да бъдат покривани с предпазваща от студа конструкция и поставянето на източник на топлина. Според някои ентусиасти зимата на 2006-2007 г. е била благосклонна и е пощадила незащитени финикови палми, засадени на открито.

Трябва да поливате растението с филтрирана водя, като количеството е съобразено с възрастта и големината на палмата. Финиковата палма трябва често да се оросява. Тори се през периода на израстване на всеки 14 дена. Като всеки пустинен вид, палмата има дълги корени, които проникват на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да се забележи лесно – още на втората година корените на финиковата палма излизат през дупките на дъното на саксията. Това налага ежегодно пресаждане.

По-младите растения предпочитат полусенчесто място, докато по-старите екземпляри се чувстват по-добре на светло, без обаче да са изложени на пряка слънчева светлина. През цялата година финиковата палма изисква температура от 18-25* C, но не близо да се държи в близост до отоплителни тела. Не обича сухия въздух.

Растението може да се размножава с отводи или издънки, но най-добре е да се използват костилки. Въпреки, че семената са твърди, те поникват за около два месеца. Подготвя се смеска от градинска почва, пясък, дървени стърготини и торф.Съдът може да се покрие с тъмна хартия, за да се запази влагата. Полива се редовно. Когато поотраснат растенията се засаждат в отделни саксии. Тези палми изискват високи, тесни и добре дренирани саксии.

Източник: http://cvetq.info/comment.php?comment.news.28.extend

Галерия с палми

2009-03-11T03:51:00.001-07:00

Areca .	Yucca .
Archontophoenix .	Trachycarpus .
Cocos nucifera .	Cycas .

Спатифилум (Spatiphillum)

2009-03-10T07:00:00.000-07:00

Спатифилумът е сред най-гледаните растения и това е напълно обяснимо. Освен красивите зелени лъскави листа то дава и красиви бели или жълти цветове, които са много дребни, плътно наредени в цилиндрично съцветие, обхванато в бял прилистник. Прилистник на латински е "Спата" от където е дошло и името на растението, а иначе цвят наричаме цялото съцветие с прилистника. Хубавото е, че цвета се запазва свеж много дълго време, след като прицъфти, отрежете ниско цветоносното стебло. През пролетта пресадете растението, а новите издънки използвайте за размножаване. Има различни видове от това растение които варират от 30 до 60 см височина, като S.Cannaefolium от Гвиана и Венесуела, които е 60см и може да образува стебло като Дифенбахията.

През лятото е много важно да НЕ се изкарва на пряка слънчева светлина, холандските специалисти са установили, че при по-малко светлина изкарва повече цветове. През зимата е добре да се остави на северен или североизточен прозорец, но с повече светлина. Температурата да е около 16 градуса, но в никакъв случай да не пада под 10. Освен топлина, това растение обича висока влажност. Листата трябва често да се пръскат а почвата никога да не изсъхва, но да не се приполива защото листата и корените ще загният. Докато цъфти, през две седмици е добре да се подхранва с подходяща тор.

Соланум (Solanum)

2009-03-07T06:44:00.000-08:00

Храстовидно растение, пренесено от Мадейра, което е много популярно в Европа под названията "Коледна череша" и "Йерусалимска череша". Височината на храстчето достига 50-60 см. Има изострени овални листа, но се цени главно заради изобилието от яркооранжеви или червени плодчета, които могат да достигнат 3см в диаметър при по-развитите растения. те красят храстчето няколко месеца. Тези плодове не стажат за ядене. Отглеждат се предимно два вида Соланум: С.Каспикум, чийто плодове са зелени, преминават в жълто, оранжево и червено. Вторият вид е С.Псевдокаспикум, който се отличава с по-гладките си стебла, по-големи плодове и по-голямата височина на храста - до 80 см. В края на зимата когато падне и последния плод, растението трябва да се изреже ниско. До пролетта почвата трябва да се поддържа почти суха, след което трябва да се смени и през летните месеци да се изнесе на открито. Когато растението цъфти е добре листата да се пръскат редовно с вода. През есента да се прибере на закрито. Размножава се чрез семена или връхни резници натопени във вода.
Обича да е на хладно, но температурата да не пада под 13 градуса (най добре е да се поддържа около18 градуса). Да се държи на светло включително и пряка слънчева светлина. Зимно време обича да е на южно изложение. През лятото да с полива 2-3 пъти седмично, докато цъфти почвата да се поддържа постоянно влажна, да се подхранва на всеки две седмици.

Дафина (Лаврово дърво)

2009-03-01T02:47:00.000-08:00

Дафиновото дръвче не е едно от най-често срещаните стайни растения. Но то е гледано в древна Елада, в домовете, още преди 2000 години. Вирее добре в домашни условия, но ако се държи на слънце, получава достатъчно свеж въздух и се полива предпазливо. Най честата причина за погубването му е зимното преполиване. Подкастряйте храстчето, за да е кичесто, а лете го изнасяйте на открито. Размножава се от натопени във вода връхни резници. Трябва да се предпазва от листни въшки и при най малкия признак да се вземат мерки.

Изисквания:
През зимата обича да е на хладно, но да не се прекалява. Светлината да е силна, предпочита пряка слънчева. Да се полива редожно през топлите сезони. Листата да се пръскат често и ако е необходимо да се пресажда през пролетта.

Кактуси - Общи сведения

2009-02-28T07:25:00.000-08:00

За кактусите трябва да се пише или много, или нищо, тъй като многообразието им трудно може да се обхване. В природата съществуват няколко хиляди вида и те могат най-грубо да се разделят на два вида - пустинни и горски. Общото между тези скуленти е способността им да трупат в сочните си стебла и листа водни резерви, от които черпят запаси по време на засушаване. При отглеждане то им в стайни условия трябва да се знаят няколко основни правила: Саксията да се постави на възможно най-слънчевото място, което да не се променя, защото в противен случай цветните пъпки окапват. За това предварително определяте мястото му с южно или югозападно изложение. Второто важно условие е поливането. През лятото когато е горещо, третирайте кактуса, като всички останали растения, да се полива редовно. Желателно е това да става привечер. В края на лятото по-разредете поливките, а през късна есен и зимата почти до минимум, колкото да не изсъхне.
През лятото, когато всички стайни растения се пръскат с вода, кактусите не трябва да се пръскат. Те имат нужда по-скоро от свеж въздух. Пресаждайте растенията докато са млади, след това само ако е необходимо. През пролетта когато се пресажда, новата саксия да е малко по-голяма от старата и новата почва да се примеси добре с пясък. Размножаването е лесно, чрез издънка или резник, зависи от вида, добре е да се остави на сухо 2-3 дни, след което да се бодне в леко влажна почва. Другият начин е по труден, чрез семена при температура 20-25 градуса.

Цикас (Cycas revoluta)

2009-02-27T10:03:00.000-08:00

Екзотична палма, която нараства изключително бавно, и поради тази причина е много скъпа, особено по-обемистите екземпляри. Всъщност, марак да се нарича палма, цикас не е близка родственица на същинските палми. Пренесена е от Югоизточна Азия и Япония където расте под клоните на дърветата. Има як ствол с формата на ананас или шишарка, от които излизат грациозно масленозелени петури до 1м дълги. Те са гребеновидни с тънки игли, леко бодливи по края. В повечето литературни източници пише, че произвеждат по едно листо на година но при подходящи условия може да се покайат от 3 до 5 листа на година. Палмата се чувства добре през лятото на открито стига да е топло. За живот от 50-60години, зрялото растение може да достигне до 2-3м височина. Пресайда се през 2-3години, а младите се пресаждат всяка година, като в почвата се добавя и малко пясък и листовка.
Цикасът е изключително древно растение. Името му в превод от гръцки (Kykas) означава палма.
Полива се обилно от пролет до есен, зимата намалете поливането. Попадналата вода в средната част може да предизвика загниване.
Изисква силна светлина, през зимата температурата да не пада под10 градуса. Целогодишно да се полива умерено, но почвата да не пресъхва напулно да следващо поливане.
Размножаване: Чрез издънки. След отделянето, поръсете с прах от дървени въглища. Поставете в смес от торф, пясък и дървени въглища. Поливайте умерено. Възможно е и със семена при подгряване отдолу. И при двата случая отнема около 2 месеца.

Дионеа (мухоловка)

2009-02-26T10:15:00.000-08:00

Изкючително занимателно насекомоядно растение с нежни розетки, които имат бодливи листенца с "панта" по средата, която им позволява да се затварят и убиват всяко насекомо, привлечено от соковете му. Действието е мигновено. Пригодило се е към този начин на живот, поради способността да получава храна от други източници. На последък може да се закупи от магазини за растения и необичайните му качества привличат неудържимо. Произхожда от Северна и Южна Каролина в Северна Америка, където расте в блатистите райони. Като стайно растение, изисква подобни условия - ярко осветено, но хладно местенце с висока влажност. Размерите му не са големи: на височина варира от 7 до 20 см. През лятото може да се появят и бели цветчета. Не се гледа лесно, а през зимата си почива. В стайни условия трудно се размножава, но може да опитате да разделите грудката през пролетта. Пресаждане не е необходимо.

Температурата през зимата не бива да пада под 10 градуса. Саксията да се постави в плитък контейнер с вода, почвата да се поддържа влажна. През зимата саксията да се покрие с найлон. Подхранвайте растението периодично с мъртви насекоми или малки парченца месо.
Друго подобно насекомоядно растение е Непентес.

Брахихитон (Brahihiton)

2009-02-25T06:57:00.000-08:00

Поразително растение с крайно необичайно и причудливо изкривено дървесно стъбло, служещо като резервоар за влага. Има тъмно зелени листа, които при някои видове са сърцевидни а при друки тънки и заострени като пера. Видът му е доста странен, може да си помислите, че е изродено. Не е особено взискателен вирее лесно при домашни условия. Често неопитното око може да обърка по дребните видове с Бонзай, а приликата е наисти на одивителна понякога. Пресайда се през лятото, като в почвата се добавя и малко пясък.

Обича слънце и силна светлина, а през зимата температурата не бива да пада под 10градуса. Много е важно да се полива по рядко и никога да не се преполива. Оставете почвата да изсъхне добре мейду две поливания. Презлятото го подхранвайте със слаб раствор. Ако листата му започнат да падат означава, че сте го преполели.

Банан (Misa)

2009-02-24T01:58:00.000-08:00

Бананът като стайно растение се е отглеждал от англичаните още през миналия век. Произхожда от Виетнам и Южен Китай. Малко други растения придават толкова тропически вид на интериора, но за жалост Бананът е по-подходящ за парник, отколкото за дневната. Освен това гледайте на него като на украса, а не като производител. Някои варитети като M.Velutina достигат 1.5-2м височина, но има и по дребни видове като M.Nana и M.Coccinea. Засаждайте растенията в по-големи саксии, тъй като нарастват бързо. През пролетта се появяват издънки, които могат да служат за размножаване. Внимавайте с листата на банана, те са много деликатни и лесно нараними, а това води до частично или цялостно пожълтяване и изсъхване. Бананът е много влаголюбив, но трябва да се внимава да не се преполее, което може да доведе до загниване на корените. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, но не подгизнала.

Минималната температура през зимата да не пада под 15 градуса и да се полива по-рядко. На пролет и през лятото е добре почвата да се подхранва. Да се пресажда само ако е наложително.

Восъче (Хоя)

2009-02-23T13:38:00.000-08:00

Към този род спадат към 200вида катерливи растения с красиви листа и цветове. В стайни условия най често се гледат два вида: H. Karnosa и H. Bella. Първата, именно народът е нарекъл Восъче. Произходът и е от Австралия и Китай и е с траини, гладки, месести листа до 7см дълги, имат катерливо стебло което достига поне до 3м дължина, а цветовете са ароматни и са като от восък, на гроздове. Цветовете отделят обилно количество нвктар и капе по пода. Един цвят достига до 1.5см в диаметър.
H. Bella произхожда от Индия, тя е с доста по-късо стебло и и по-заострени листа. Цветовете също са по-дребни.
H. Karnosa compacta е предимно листно-декоративна и представлява увиснали гирлянди от гъсто нанизани, месести листа.
Хоята НЕ е взискателна. Понася сухо и за да цъфти трябва да се сложи на светли. Най-важното правило за тях е да не се премахва стъбалцето на съцветието защото през следващия сезон, пак от там ще се появят новите цветове. Размножава се чрез резници вкоренени във вода.

Добре е, тъй като е тропическо растение да се гледа на по висока минимална температура - 16градуса минимум, но може и при по-ниски температури, за да цъфти и трябват най-малко 4 часа на ден да има слънце. да не се прекалява с поливането.

Конофитум (Живи камъчета)

2009-02-23T12:56:00.000-08:00

Живите камъчета са по скоро интересни, от колкото красиви.Всяко растение се състои от двойка много удебелени листа, сраснали така че образуват нещо като тяло, сцепено на върха, Този вид растение може да се разделя от основата и така да се размножава. В зависимост от цветовете, са многобройни, на някои хора им се превръща в хоби да отглеждат живи камъчета.
Конофитумът е пренесен от Южна Африка. Подобно на кактусите, зимно време не бива да се поливат и трябва да се държат на сухо място.

видве:

Арека (Chrysalidocarpus)

2009-02-23T07:01:00.000-08:00

Прекрасна палма от мадагаскар. Нараства бавно и има грациозни стебла да 60см височина а с листата може да достигне и до 200см. Образува туфа, която при пресаждане на пролет, може да се раздели и да се размножава растението. При добри условия може да нараства до 20см/година.
Нуждае се от ярка не пряка слунчева светлина и по-висока влажност на въздуха. Предпочитано е да се отглежда в парник или зимна градина, но и един добре осветен хол ще свърши работа. За да се предпази от сухия въздух е добре да се пруска редовно с вода. Необходимата минимална температура е 15-20 градуса. Трябва да се полива редовно, но не и да се прекалява. Добре е веднъж месечно да се слага подхранваща смеска (един ден след поливането). Ако започнат да се появяват тъмни петна по листата, означава че въздухът е прекалено сух, овеличете влажноста и отстранете повредените листа.

------------------------------------------------------------------------
Ако ви харесва екземплярът по-горе (20-30см), може да го закупите срещу 6лв.

за поръчки: (Доставка до дома Безплатно)

tel: 0896624479
flowers206@email.bg